Еркесията / Erkesija

Еркесията е землен вал с дължина от около 142км. Земленото укрепление започва от м. "Градището" край село Дебелт, минава край селата Житосвят, Люлин, Симеоново и Тенево и достига до р. Тунджа.
Думата "Еркесия" е от тюркски произход и означава "земен прорез" и се превежда като "голям окоп". Това, което днес се обозначава с понятието Еркесия, братя Шкорпил назовават „Източна Еркесия” за да го отграничат от дългия 64км. вал между реките Сазлийска и Тунджа, който обозначават като „Западна Еркесия”. Те използват още едно отграничение на основния вал, който наричат „Царски” от едно разклонение при Карнобат, което наричат „Цигански”. Еркесията вероятно е споменатия от Скилица „Голям окоп”, до който достигнал император Никифор ІІ Фока при предприетата срещу България военна кампания през 967г., но не се решил да го премине, а само изпратил писмо до цар Петър да не пропуска маджарите да нападат Византия (ГИБИ, т. 6, стр. 259).
Изкопът се намира от южната страна, а насипът е от северната страна, което показва, че населението, което е защитавал валът е живеело северно от него. Според легендата валът е бил направен по заповед на хан Крум и за строежа е било събрано цялото работоспособно население от околните село, като децата са били оставени да бъдат гледани от най-старите жени, заради което се наложило бабите да наглеждат по 9 деца едновременно. Според друг вариант, окопа бил направен по заповед на цар Костадин и една старица го проклела заради тежката работа да не доцарува до края, а той и отговорил, че ще царува до време. Пак според легендата царя казал, че към която страна хвърляли пръста, там щяло да има повече плодородие. Според легендите „Царският окоп” бил строен от войниците, а след това те си заминали и оставили разклонението да бъде направено от циганите. Циганите обаче изкривили вала и той после бил довършен от войниците в предишното направление.
Литература:
Шкорпил, "Някои бележки върху археологическите и историческите изследвания в Тракия" 1885, стр.4-5.
Шкорпил, "Източна Еркесия" в ИРАИК, Х, 1905, стр.540-543.
Начало/ Home
Галерии / Gallery
Дебелт - Галерии/ Debelt gallery